За Телелинк в медиите
03.10.2009
Интервю на Л. Минчев във в-к Пари, 01.10.2009
Г-н Минчев, какъв е ефектът на кризата върху системните интегратори в България и на останалите пазари, на които присъствате?
Във всички пазари, на които присъстваме, се усеща един и същ ефект от кризата, - свиване на разходите в целия сектор информационни и комуникационни технологии. Тази тенденция се наблюдава както у нас, така и в Сърбия, Македония, Румъния и Украйна, където развиваме дейността си.
Къде ефектите от кризата са най-големи и как стои България спрямо останалите държави, в които развивате дейността си?
Най-големи затруднения изпитва Украйна, където кризата не е само в ИКТ сектора, а в цялата икономика, заради по-сложната политическа ситуация в страната. Що се касае до България, пазарът на информационни и комуникационни технологии тук е почти наравно засегнат с този в Румъния. Съществуват и някои разлики, разбира се. В България при телеком операторите все още се наблюдава ръст на инвестициите, докато в Румъния има по-голямо задържанев този сегмент. Приликите обаче са свързани с общото рязко намаляване на инвестициите при едни от най-големите потребители на услугите ни - компаниите от финансовия сектор и комуникациите.
Колко е свиването на пазара и до колко вашия сегмент е засегнат в създалата се ситуация?
Очакваме свиването на пазара на информационни и телекомуникационни технологии в България да не надмине 15%. За първата половина на годината спадът е между 10 и 15%. Дори и тази прогноза да е над 3 пъти по-висока от очакваното свиване на цялата икономика, което е достатъчно сериозен сигнал. Това обаче е и нещото, което ние се опитваме да използваме като нов модел на работа. Кризата води до необходимост от повишаване на ефективността - съкращаване на разходите, намаляване на персонала и т.н.
За това говори дори и правителството, което е един от основните потребители на услугите ни. За държавното управление е изключително важно информацията да се пренася бързо, навреме и най-важното - непокътната. Затова и държавната администрация също се нарежда сред основните потребители на услугите ни в световен мащаб. А това, което ние казваме е, че можем и сме готови да съкратим разходите на всеки един клиент с поне 20%, посредством управляваните услуги, които вече предлагаме.
Само на големите правителствени и корпоративни институции ли помага управлението на услуги или спадът в разходите е валиден и за малкия бизнес?
Имаме решения и за по-малкия бизнес, но те ще бъдат представени малко по-късно тази година. Най-често подобни услуги за малките и средни клиенти се предлагат от телекомуникационните оператори. При малкия и среден бизнес решенията се правят по-трудно, защото там икономическият ефект или спестяването се постига по-трудно. При по-големите институции има хиляди точки на достъп, което предоставя по-големи възможности за спестяване.
Какви са проблемите в България и по-специално в държавните институции?
Най-големият проблем е, че тук всичко се прави на парче. Липсва обща визия. Всяко ведомство се опитва да изгради собствена инфраструктура. Все още се използва например АТМ технологията която е морално остаряла и скъпа. В тази връзка възможностите за оптимизация са значителни.
А на какво ниво е комуникационната инфраструктура в България?
В момента комуникационната инфраструктура в България не е никак зле развита. Изградена е добре развита опорна оптична инфраструктура. Според мен трябва вече да изместим фокуса от полагането на пасивна инфраструктура. Трябва да се търсят решения как тя може да бъде оптимизирана. На практика широколентовият достъп започва да замества всичко - върху него се качва глас и пренос на данни, които от своя страна непрекъснато растат като обем. Това е и един от сегментите, който ще расте, защото това е световна тенденция.
С увеличаването на широколентовия достъп и управлението на съществуващата инфраструктура можем спокойно да смятаме, че ако написаната стратегия бъде сведена до действаща програма, ще има голям ефект. Това е и една от основните насоки на действията на ЕС - развитието на широколентовия достъп, което би позволило на всички да са равнопоставени в достъпа си до информация.
В момента България е на едно от последните места по достъп в целия ЕС в класацията за интернет широколентов достъп. Според мен обаче това се дължи най-вече на факта, че липсват голяма част от данните за потребителите на LAN операторите, които са в сивия сектор. Според мен ние не сме чак толкова зле що се касае до достъпа, но има много място за подобрение. Мисля, че част от комуникационната инфраструктура е на световно ниво.
Какви са плановете за развитието на компанията ви?
Искаме да се развиваме в различни пазарни сегменти. В момента например имаме много малко продажби в държавните институции на различните пазари, на които присъстваме. През миналата година правителственият сегмент представлява по-малко от 5% от приходите ни. Нормално е да се насочим към увеличаване на този процент, тъй като част от този сегмент се финансира с еврофондове, структурни фондове, а в някои държави, в които присъстваме - и с предприсъединителни фондове. Държавата както винаги е с най-големи възможности за оптимизация.
Сега в кризата постигането на ефективност е голям приоритет. Ние ще се опитаме да наложим този нов модел, който вече се налага в САЩ и Великобритания, а именно управляваните услуги.
каре
Постижение
20% по-малко разходи с управление на услуги
Ние гарантираме икономии и ниво на обслужване, казва Любомир Минчев.
Едно от последните постижения на компанията му е сертификатът за Cisco Master Provider за управлявани услуги
Компанията е първият системен интегратор в Югоизточна Европа с подобен сертификат
Изграждането на един VPN например позволява използването на IP телефония, тоест комуникациите между офисите на една компания става безплатна, коментира Минчев. Същевременно, се позволява и въвеждането на видеоконферетни връзки между различните представителства на компанията, добавя той
По думите му, с новите решения в портфолиото на компанията помагат за оптимизация на разходите на ползващите ги компании или държавни институции с над 20%